100НЕДЕЛИ

Не е страх, че остарявам, само сякаш почвам да се изморявам. Мразя се така - в леглото. Трудно е да стана, свикнал да не ставам. Сякаш чаках сто недели пробода болезнен от лъчите бели. Сякаш чаках сто недели; сякаш чаках сто недели. Циферблата е написан в жанра на лъжа. Времето ни временно е за да можем. Истината е, че много си тежа, за да бъда още. Нещо в мене ли е преебано, че отрано чувствам се така надран, но, някак си, отвътре? Кълна се, утре ще избягам - да, но как се бяга мамо, щом съм с по един умиращ ангел вързан с червата си на всеки грях, а вината дето чувствам само е, че аз не съм един от тях? Готина шегичка - да смените всичката любов с тъга в мен, но моля ви! Тя ми е едничка, та, ако обичате, спестете ми притчата и моля ви! Бива, бива, 'ма бива ли толко' крива душата ми да заспива, плътта ми да се напива? И двете като навила се майка да пусне тото, защото е най-доброто което да прави в живота. Външните си граници покрил съм с двайсет пласта грешка дето сам ушил съм. С бивша гордост съм си ги подписал. Щях да ги продам за да си купя смисъл. А вътрешната граница загубих под въздействията на чужди действия в опит да запушат в мене бездната и бедствията, които винаги бяха обагряни в абстракции и измислици от сорта на "човек". Пледирам виновен. С очи приковани за пода, не ща да се крия и вече не мога. Сърце не ми дава да бягам, да падам, да ставам, да лягам, и да се лишавам от отговори. Аз се осъзнавам, но не се харесвам и не се приемам не и с това ми време, мама му да еба.