АЧИ?

Непознат мираж на познат паваж - сигурно е шибания друсан коз. Не знам и аз. Бирата ли ми подостри някой, нямащ срам? Или умората играе с мен - нелеп и сам. Почти забравил колко се намразвам в петъци, замислих се, че има и от мене дваж по-клетници. Умът ми спря, обаче, сякаш сабя го посече в тънък миг, когато к'вото и да бе пред мен ми рече: Приеми, че ти си мен. Победен, отпреди да си роден. Приеми, че с теб сме в плен на това, че се стараеш да ме пазиш отделен, Ачи. Преди дори да се усетя, че от страх пребледнявам, по смътна мускулна памет побягнах. Честно, не вярвам достатъчно в бога, че изобщо да мога аз да започна да спекулирам чий беше този глас. Поспрях, подпрях се и сякаш изкашлял дроба си, като удавник за пояс посегнах в джоба си, но в мъртвия екран бе само плахият ми лик, когато шепот връхлетя ме пак със силата на вик: Непознат мираж на познат паваж - трябва да е шибания друсан коз - то няма как! Бирата ми е подострил някой - срамота! Умората ми съчетана зле със самота. Полудях! Да приема, че съм теб не мен, а? Победен отпреди да съм роден, а? Да приема, че с теб сме в плен на това, че се старая да те пазя отделен, а, Ачи? Събудил с крясъка кротко спящите жители, се втурнах истерично да си намеря спасители. Кабинка с телефон - стени стъклени, голи. Едно, едно, две - не искам да стресирам Поли. Дигнах слушалката. Усетих в свое дясно очи, дето ме караха да се чувствам натясно. И в пристъп на безпомощност замахнах бясно - звуци на стъкло и кръв сякаш в думи ясни: Ти си мен. Отреден съм ти, откакто си роден. Докога ще ни държиш в плен на това, че се стараеш да ме пазиш отделен, Ачи?