МОЛИТВА.

Помолих се да спреш да бягаш паднал, да не се изправяш този път Ти знаеш не ни остава още много кръв Помолих се да се пестиш да посрещеш на спокойствие своите сетни дни Милост си дължиш! Пропилян, без най-малко да подозираш не търсиш себе си, затова и не се намираш Всеотдайно влачиш в грешаната посока Ти си на ход, а времето ти е залога В ръката ти са забрава, спатия и неприязън и вяра в стихия, която те държи наказан Предаде се на бяг от себе си с години с мотива, че има бряг, стига морето да преминеш Но се давиш безкрайно, без резултати и без доблест Между усилия последни тайно си пожелаваш болест пожелаваш си да свърши Ето ни срещуположно наредени Гледаш преуморен и колкото изплашен, толкова объркан Пакт неписан наш е да не ти се бъркам но във вените ти не намирам вече нито капка още време Чуй молитвата ми забранена чуй че моля се да ме приемеш Намери се щом намериш мен Без да си мъртъв не можеш да си прероден И нека да се слеем! Отвъд, а не в плен