Софийска Рулетка

Що павета по Раковска Ме препсуваха на майка Разлят в отражения Пренаситен от нещастния Крясъци от детска ясла Изхода е тъй неясен Оставам за себе си опасен Че от сън следа угасва Затягам си колана Да не зема да избягам Цигара паля пак заблян вторачен В гадна тъмна черна сграда Ме поглъща и се озовавам В апартамент от мене пазен Вътре съм а сякаш бягам Сега затворен и се карам На стена рисувам мрачен Да вземем квото има вътре И да и да се оплачем За неволи и раздяли За всички низши работи Които за закуска са ме яли Барабана се завърта Кокато можеш просто бягай Гоним се из коридори Ти се луташ из квартали За окото непознати За заложник пред екрани Които облъчват мисълта ти Ти си просто плячка Мене кучета ме яли Искат малко от плътта ми От срама и от скръбта ми Давам им я без да жалим И ще се самозапалим Следвам ловко пътни знаци Манипулират моите нрави Крайчеца ще го запалим Докато бавно аз изгарям В телевизор гледат жадни В погледи остават празни Сякаш май са ми познати Още не сме се запознали Тепърва кво да им покажа Ти дали ще го изчакаш Трябват ли покани Сам съм в главата си Над мене дебнат като чакали Ти си плячка и не ми се нравиш Точи зъби бие лакти И не минава вечерта ми Пак залитам 112 Демона ще се обади Стават стават лоши работи Софийската рулетка Завърта се на пета Цевта патрон черта отсечка Стават стават лоши работи