Чстнокзно

Помня когато не помнех и капка И тръпки ме биха при мисъл за хапка Пътеката беше обратно на гладка Безславно начало на история кратка Сега си е същото,тройно,накуп Промяна желаех-направи ме луд Животът ми сякаш върти се на лууп Всеки ден същото-ходещ съм труп Младо момченце със тежка душица, Която го дърпа кат броня на рицар И тегли надолу към дълбока водица, А стигне ли дъното - следва плесница Какво ще се случва нататък В живота ми кратък Дали ще се боря за залък Или ще оставя отпечатък? Да изпуша всичките цигари на света и Да не чувам нота от сметта им Смешно е и страшно колко скъпи Стават щом престорят се на тъпи Неспособен пак оказвам се Да се отказвам, все Намирам си причина Често сякаш сам наказвам се, Недоразбран и все Не моа си почина А чумата няма да спре с възмущение, страхът й е само култура И мечът тежи ми и при извращение се чудя в кого да го тура Паля искрица, поне мен така ми се струва, смъртта ми оказа се бавна Прося частица от всяка душа, дето чува, че своята дадох отдавна