Аномалия

Настъпил е краят на дните На живота, лъжата и на съдбите Разчупен е вече моралният слой Ще залее земята порой Съдбата си своя вие ковете Съсипахте всичко през вековете И в името на първичен идеал Заляхте земята цялата в кал Напред все напред вечно вървите Децата ви мрат, а парите броите И дори потънали дълбоко в скръбта Сте пак жертви на глупостта Човек е създаден, обаче Той кърти и чупи, руши Незнайно защо, но и плаче За неща които сам сътвори...