Umiram

Днес не правя нищо важно,само умирам.И гледам в тавана само с поглед угасен.И дишам бавно,все по-бавно.И на тъмно говоря със силното безсилие във мен.По-добре да те убия бавно,за да ни боли веднъж по равно.Цял живот отстъпвах ти реда си да ме нараняваш само ти.По-добре да те убия бавно,да усетиш болката която вътре в мен изгарябавно и не ме оставя да заспя.Душата ми легло ти беше,стоплено за теб.Със среднощните си скитания ме раняваше.Прегръщах те,така болеше,все едно ти беше.Обичах те,не мога повече.