Tazi Nosht

Тази нощ е празник, вместо теб с мен празнува мястото ти празно. Сядам срещу него, твоита чаша му поднасям с часове го гледам. Дрехите ти върху стола ги подреждам пак. Твоят мирис още е върху тях. И само теб сега те няма и все едно, че нищо нямам в този дом, до вчера бе с любов! Един човек, а всъщност всичко отиде си и е излишно Сърцето ми към живота безразлично. Казват, че е празник - може би, но не за мене ... Вътре в мен е празво... Тръгвам без посока, да избягам, да забравя режещата болка. Всички улици и хора празнично блестят. Жив и цветен е за тях света И само теб сега те няма и все едно, че нищо нямам в този дом, до вчера бе с любов! Един човек, а всъщност всичко отиде си и е излишно Сърцето ми към живота безразлично.